Лавината тръгна

Dnevnik.bg

„Банковата тайна е мъртва! Това е голяма победа за САЩ“ – такива бяха първите коментари на решението на Швейцария да се договори с Вашингтон за разкриване имената на почти 4500 клиенти на базираната в алпийската държава огромна банка UBS, които са държали общо 18 млрд. долара.

Събитието наистина е пробив в банковото дело, но не бива да се преувеличава. Първо, сделката е в рамките на досегашното законодателство, а не на някакви ад хок мерки. Данните няма да се дават от банката директно на чуждестранните правителства, а ще минават през преценката на швейцарските власти. Освен това имената на засегнатите остават секретни и те могат да обжалват решението пред съда. Но лавината на промяната е отприщена и ефектът ще е поне в две посоки.

От една страна, укривалите данъци ще трябва да влязат в схемите за амнистия, а който продължи да хитрува, ще знае, че над главата му виси дамоклевият меч името му да изскочи на компютрите на данъчните. Иначе казано, несигурността вероятно ще увеличи доброволното обявяване на суми, укрити зад граница. От друга, банковото дело в Швейцария ще трябва да се реформира, защото тактиката, приложена от САЩ към UBS, може да се приложи и към други местни институции.

Колко на сериозно приемат ситуацията в Берн си пролича от факта, че при обявяването на споразумението се явиха трима от седемте министри, като един от тях – финансовият, в момента е и президент на страната. Сваляйки бронята на банковата тайна и щита на данъчния рай, Швейцария не губи основните си предимства – сметки за трилиони долари, изключителен професионализъм в банковото дело, стабилна икономика и политика и непоклатима валута, която не се е налагало да се реформира дори през 30-те години. Все пак над 200 години опит не могат да се обезценят с едно двустранно споразумение.