Последният рай на земята, или да инвестираш като княз
Dnevnik.bg
Битката срещу данъчните оазиси в Европа, подета от големите държави, се ожесточава с всеки изминал ден и кара много европейци да търсят нови начини за укриване на данъци. Хиляди германци искат да спасят парите си, вложени в скрити сметки зад граница, преди да е паднала банковата тайна. Германските митници отчитат все по-големи количества кеш, хванати при опит за нелегално транспортиране през границата.
През 2008 г. митничарите са разкрили 21.4 млн. евро, което е над 4 пъти повече, отколкото година по-рано (5.1 млн. евро). Само в седмицата от 15 до 21 септември 2008 г. германските власти са задържали 5.5 млн. евро, в рамките на общоевропейската операция „Атина“ срещу прането на пари и данъчните измами, сочат официални данни от германската митническа администрация.
От няколко седмици митничарите отново следят с повишено внимание преминаващите през границите, разказва сп. „Виртшафтсвохе“. Анонимен служител обяснява, че в момента пътуват повече недекларирани пари от обикновено. Нищо чудно, като имаме предвид, че скоро ще се разхлаби банковата тайна в Швейцария, Австрия и Люксембург. И „инвеститорите“ там се опитват спешно да опазят авоарите си – едни се решават на рискования пренос през границата, други избират не по-малко рисковани трикове, препоръчвани им от консултанти.
Швейцария на прицел
Че приказката за дискретния швейцарски банкер е към края си, вече е извън съмнение. На срещата по данъчните въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в края на юни в Берлин швейцарският финансов министър Ханс-Рудолф Мерц не само обеща по-тясно сътрудничество с чуждите данъчни власти. Мерц изрази и подкрепа за евентуални санкции срещу данъчни оазиси, отказващи съдействие – с което заслужи комплиментите на германския си колега Пеер Щайнбрюк, „острието“ на борбата с данъчните убежища.
Германците в момента преговарят и за споразумение за двойно облагане с конфедерацията, подобни разговори се водят и с Австрия и Люксембург. Засегнатите страни, разбира се, не се предават без бой, но по всичко изглежда, че победата на големите – Германия, Франция, Великобритания – е само въпрос на време. Офшорни зони като Каймановите острови, Бермудите, островите Джърси и Гърнси, както и Лихтенщайн вече се задължиха и със съответните договорености да предоставят на германските следователи банкови данни.
Ударът на „големите“
Берлин не е сам в усилията си: В съвместно изявление от началото на юли френският президент Никола Саркози и британският премиер Гордън Браун заплашиха със санкции онези държави, които до март 2010 г. не са подписали споразумения за двойно данъчно облагане поне с 12 други страни.
САЩ също погват примамливите за финансовите измамници земи. На първо време го разбра голямата швейцарска банка UBS. Американското правителство подаде жалба срещу UBS, с искане да бъдат разсекретени банковите данни на 52 000 американски граждани. Властите във Вашингтон смятат, че клиентите са укривали данъци с помощта на банката. Зад кулисите се преговаря за постигане на споразумение, а началото на процеса е насрочено за 3 август. Но според местните медии американското правосъдно министерство би приело споразумение само ако UBS предостави значителна част от исканите данни.
Суми от десетки милиарди
По неофициални данни, американски клиенти са депозирали в швейцарската банка окол 15 млр. долара. Далеч по-внушителна е сумата на „скритите“ германски авоари в алпийската конфедерация. По оценки на консултанската компания BBW германците складирали в Швейцария цели 175 млрд. евро. В Люксембург изнесли 85 млрд. евро, а в Австрия – 70 млрд. евро. И тъкмо клиентите на австрийски и швейцарски институти сега са много изнервени от зачестилите публикации за очакваното разхлабване на банковата тайна, казва инвестиционният консултант Александер Зайболд.
Как протича стандартният разговор с „притеснените“ разказва управителят на консултантската фирма Yeald от Нюрнберг, Щефан Ромеч: „Все по-често получаваме обаждания от скрити номера, от хора, които се представят като Майер или Мюлер. Разговорите вървят по един и същи начин. Един“познат“ имал пари в Швейцария, какво би било, ако той поиска легално да си ги върне в Германия“. Ромеч обяснява, че като консултант не може да дава данъчни съвети, затова препоръчвал на позвънилите да потърсят специализиран юрист.
Банкерите – неподходящите съветници
Най-често обаче проблемът е в банкерите, тъй като те са първите, към които се обръщали притеснените инвеститори. А банкерите, твърди Ромеч, съветват да не се предаваш доброволно на данъчните. „Много от тях казват на клиентите си, че в случай, че обявиш укритото си имущество пред властите, ще ти вземат до 50% от него. Това обаче не отговаря на действителността – често се вземат от 10 до 15%“, обяснява консултантът. Адвокатът Карстен Ранд, специалист по данъчно право, посочва пред „Виртшафтсвохе“, че при върнато от чужбина състояние най-вероятно е да се наложи данъчно облагане до 30%. А който сам се предаде, все пак не подлежи на дъполнителни наказания, които иначе биха могли да се окажат и затвор. Според Ранд, мнозина не знаят колко добър юридически инструмент е собственото признание за укрити данъци, затова и изпитват неоснователни страхове.
Правилата по границата
Който влиза от Швейцария в Германия с повече от 10 000 евро в брой, трябва да ги декларира на митницата и да опише произхода им. При пътуване в рамките на ЕС също е необходимо деклариране на суми над 10 000 евро, но само при специално запитване. Юрген Вамзер от Федералната финансова дирекция за Югоизточна Германия разбива и стания популярен напоследък мит за австрийските сребърни монети (т.нар. „Виенски филхармоници“). Трикът бил любим на много германци, които изнасяли без деклариране своите авоари от Австрия – сребърната монета има номинал от 1.50 евро, но реално се търгува за 15 евро. Според Вамзер било погрешно да се смята, че лесно можеш да преметниш митничарите – те също знаели истинския курс на среброто и можели да разкрият измамата.
