Миниатюрната страна Сан Марино губи статута си на данъчен рай

Mina Boycheva 09/09/2009

Dnevnik.bg

Най-старата република на света, както се самоопределя миниатюрният италиански анклав Сан Марино, е преживяла не една и две политически интриги и военни инвазии през 1708-годишната си история. Заплахите, пред които днес е изправена средновековната държава, превърнала се в едно от най-апетитните данъчни убежища на Стария континент, изглеждат далеч по-тривиални – икономическата криза и международната кампания срещу офшорните зони, съчетани с гръмък банков скандал. Според експерти обаче именно тези изпитания могат да поставят многовековния град-държава на колене.

„Няма да крием, че през последните няколко месеца за страната ни настъпиха тежки времена и силно се надяваме кризата да отшуми колкото се може по-бързо“, заяви външният министър на Сан Марино Антонела Муларони пред Ройтерс. Глобалната рецесия несъмнено постави републиката пред тежко изпитание – покрай икономическия крах капиталите, управлявани от Сан Марино, намаляха осезаемо – от около 14 млрд. евро миналия август докъм 13.6 млрд. този април. Спадът на туристическия поток пък засили безработицата и доведе до тежки последици за икономиката – след стабилен ръст на БВП от около 3% от 2000 г. насам, който превишаваше двойно този на съседна Италия, миниатюрната държава тази година очаква бюджетен дефицит и свиване на икономиката от порядъка на 10-12%.

Край на статута „данъчен рай“

Покрай рецесията Сан Марино беше принудена да се прости и с доходния си доскоро статут на данъчно убежище, след като страните от Г-20 обявиха открита война на офшорните зони, принуждавайки ги да спазват правилата на ОИСР за прозрачност на банковата дейност. Положението на миниатюрната държава се утежни допълнително и заради данъчната амнистия, която нейният основен източник на капитали, Италия, наскоро обяви като антикризисна мярка. „На големите държави им е лесно – когато изпитаха недостиг на финанси покрай рецесията, те просто започнаха да издирват парите там, където сметнаха, че са отишли“, отбелязва Антонела Муларони.

И за капак – банков скандал

„Появи се крайно неблагоприятен климат на недоверие и несигурност, който сериозно отслаби системата ни. Сега, когато се заговори за Сан Марино, то е винаги в отрицателен контекст. Сякаш целият свят се е обърнал срещу нас“, заяви от своя страна Бияджо Босоне, председател на централната банка. През май най-голямата банка на страната – „Каса ди Риспармио дела Република ди Сан Марино“ (CRSM), се оказа въвлечена в гръмък скандал, след като италианските власти арестуваха петимата й най-високопоставени служители по обвинения в пране на пари. По ирония на съдбата арестите се случиха броени месеци след като властите на Сан Марино създадоха собствена агенция за борба с финансовите измами. „Това е истински парадокс – цялото това внимание към банковата ни сфера идва точно тогава, когато засилихме контрола над нея“, отбеляза Никола Веронези, директорът на новата Агенция за финансово разузнаване.

Централната банка на Италия същевременно започна производство по несъстоятелност на потребителската група на CRSM по финансови услуги „Делта“, засилвайки напрежението в системата от 12 банки и 55 финансови групи на италианския анклав, който разчита на банковия сектор за около 20% от данъчните си приходи.

Шотландия на Апенините

Въпреки песимистичните изгледи за бъдещето на миниатюрната държава нейните управляващи са твърдо решени да се справят със ситуацията, като преобразят миниатюрната държава от финансов в корпоративен център, примамвайки фирми с ниска данъчна ставка от 17% и възможността за създаване на южноевропейска база. „Трябва да станем италианската Шотландия“, смята генералният директор на Банка ди Сан Марино Винченцо Таляферо, визирайки инвестиционната експертиза, която предлагат шотландските банкови среди. „Това е гигантско предизвикателство, но друга алтернатива засега нямаме“, допълва Бияджо Босоне.

About the Author