Category: блог

Dnevnik.bg

Мнозина сигурно си спомнят онази сцена от Форест Гъмп, когато малкото корабче на Форест и лейтенант Дан оцеля след бурята, унищожила целия рибарски флот в региона, и ги направи основни играчи в занаята, по американски, за една нощ. Случката може би е особено поучителна в настоящата икономическа ситуация и илюстрира, че и в най-голямата криза има място за голям успех, ако проявиш достатъчно кураж, поемеш разумен риск в правилния момент, държиш здраво руля в бурята и, разбира се, имаш доза късмет да се озовеш в окото й.

Общоприето схващане е, че икономиката се движи по синусоида. Икономическите кризи са неизбежна част от капитализма (колкото и да се опитваме да ги „омекотяваме“ или „управляваме“). Те се случват периодично, както твърдят някои, с циклична регулярност. Финансовите кризи също се случват периодично, макар и да са по-трудно прогнозируеми. Днес се сблъскваме и с двете едновременно, което води, до може би, най-сериозната глобална стопанска криза от 30-те години на XX век насам. Дали чрез „невидимата ръка“ на пазара, както твърди Адам Смит, дали чрез държавното „строителство на пирамиди“, както препоръчва Кейнс, но рано или късно, с повече или по-малко кръв и пот, всяка криза свършва.

Логично е (дори належащо) да се запитаме какво правим ние междувременно, за да оцелеем, а защо не и да се възползваме от кризата. През рецесията в първите години на XXI век (2000 г. – 2003 г.), която Западният свят преживява и която е най-близко сравнима с настоящата криза, 25% от компаниите са се придвижили от най-ниските 25% в класацията на своята индустрия в топ 25-процентен дял. В същото време около 20% от най-големите компании са изпаднали в най-ниската една четвърт. Или, с други думи, един от най-простите съвети за всеки мениджър би бил този на основателя на Dixons/ DSG лорд Калмс: „Стегнете се – най-силните ще оцелеят.“

Управлението на очакванията на всички заинтересувани страни (инвеститори, кредитори, доставчици и т.н.) и добре обмислените планове за действие си остават най-доброто средство да се подсигури онзи останал, макар и силно ограничен, финансов ресурс от акционерите и финансовите институции, който е все още достъпен. Комуникирайте активно с всички заинтересувани лица. Финансовите институции мразят изненадите, доставчиците искат да знаят точно кога ще им платите, а клиентите трябва да са информирани за последствията, ако не платят навреме. И все пак в контекста на всеобщата ликвидна криза не забравяйте, че невинаги може да се разчита на ентусиазирана подкрепа и разбиране от тези страни.

В ситуации като днешната решителността и смелостта при вземането на непопулярни решения от мениджмънта е сигурен, макар краткосрочен и тактически подход за оцеляването. Мантрите „Царица-парица“ и „Управление на разходите“ са колкото тривиални, толкова и още по-актуални инструменти днес. По-трудно е приложението на тези максими по начин, който не само ще има краткосрочен, но и дългосрочен ефект и по-скоро ще оздрави, отколкото отслаби организацията.

Основният тактически подход да се придържаме към познатия бизнес модел е безспорно правилен. В същото време обаче със затрудненията, които изпитват някои от конкурентите, времената са подходящи да се оглеждате активно и за привличането на нови клиенти. За компаниите, успели да посрещнат кризата със здраво стъпил на земята баланс (ниска задлъжнялост, кешови резерви и ликвидни активи) и добра рентабилност, има особено голяма причина за оптимизъм. Обезценяващите се активи на останалите играчи на пазара представляват идеален шанс за увеличаване на собствения портфейл чрез придобивания. Без преувеличение може да се каже, че отказът да се възползваме от възможностите, които ни предоставя пазарът, би бил равносилен на отказ от извоюваното ни конкурентно предимство.

В заключение, следващите няколко години може би ще наложат сериозна промяна в мисленето на мениджърите. „Опарените“ инвеститори и кредитори ще гледат още дълго време с подозрение към амбициозни идеи без ясен бизнес модел и мениджъри, които поставят ръста в пазарния дял и продажбите като основна цел, пренебрегвайки ефективността.

Един по-силно регулиран финансов пазар, по-консервативна бизнес култура, ограничените природни ресурси, всичко това предполага, че в света „след утрешния ден“ бизнесът ще има един по-бавен и по-устойчив ръст от осреднените нива за последните години. В този свят управленският стил, базиран на запазването на изначалните корпоративни ценности, създали и развили бизнеса, опростен и ефективен оперативен модел, стабилна финансова структура и дори корпоративно-обществена лоялност, изглежда, ще бъде на мода.

*Авторът е старши мениджър, консултантски услуги, Югоизточна Европа, „ПрайсуотърхаусКупърс България“

Dnevnik.bg

Френските данъчни власти ще получат възможност да изискват от Швейцария информация за французи, подозирани в избягване на данъци и укриването им в алпийската република, предаде Ройтерс, като се позова на швейцарска телевизия. Подробности около двустраната сделка, която трябва да бъде подписана днес, не бяха оповестени, но според съобщението във френскоезичната телевизия, излъчено късно вечерта в сряда, става дума за безпрецедентно задълбочаване на сътрудничеството. „Примката около измамниците се затяга“, обяви телевизията.

Споразумението гарантира известна анонимност, тъй като не е нужно името на банката, където са подозрителните сметки, да бъде разгласявано. Френските власти ще могат да изискват информация от Швейцария въз основа само на подозрение за измами. В някои случаи след това обаче единствено Берн ще бъде в правото си да проведе разследване и да реши как да действа и кои сметки да разкрие.

Сделката трябва да бъде подписана по-късно днес от френския министър на икономиката Кристин Лагард в швейцарската столица. Говорител на швейцарското финансово министерство отказа коментар и само посочи, че впоследствие ще бъде направено официално изявление. Преди ден френският президент Никола Саркози за пореден път заяви, че „времето на банковата тайна е отминало“.

Под натиска на Г20 Швейцария се съгласи през март за облекчи правилата за банкова тайна в страната и да споделя информация за сметки на клиенти с други държави след подписване на двустранни споразумения, припомня Ройтерс. Алпийската страна вече е подготвила подобни споразумения с 13 държави, вкл. САЩ и Великобритания, а това с Франция ще бъде третото подписано, посочи говорителят на финансовото ведомство. За да бъде извадена от „сивия списък“ на лошите офшорки на ОИСР, тя трябва да сключи 12 споразумения за банкова прозрачност. Берн възнамерява да изпълни това изискване до края на годината.

Миналата седмица Швейцария се съгласи да разкрие на властите в САЩ самоличността на 4450 богати американски клиенти на банка UBS в рамките на продължили месеци преговори за сваляне на банковата тайна. След сключването на сделката в Париж швейцарските власти може да се наложи да сторят същото и със стотици или дори хиляди френски клиенти на швейцарските банки, посочва швейцарската телевизия.

Dnevnik.bg

България остава сред лидерите в областта на личното подоходно облагане с най-ниската данъчна ставка за Европейския съюз от 10%. Това показва проучване на консултантската и одиторска компания KPMG International. То е проведено в 86 държави и от компанията уточняват, че от страните от Европейския съюз, България е на първо място и по отношение на осигурителната тежест за гражданите. В комбинация, ниската данъчна ставка и осигурителната тежест пък правят България привлекателна както за физическите лица, така и за работодателите и потенциалните инвеститори.

Едно от глобалните заключения на експертите пък е, че навярно през тази година тенденцията за намаление на подоходните данъчни ставки в световен мащаб върви към своя край. Така средната тежест на личното облагане през тази година е 28.9% при 29.2% за миналата. Най-високи данъци продължават да плащат гражданите на страните – членки на ЕС, като лидер е Дания със ставка от 62.3%. Някои от новите членове на съюза пък продължават да намаляват тежестта, за да стимулират бизнеса и да отговорят на световната криза. Сред тях са Полша (намаление от 40 на 32%), Латвия (от 25 на 23%) и Литва (от 24 на 15%).

Dnevnik.bg

Минималният капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) да падне от сегашните 5000 лв. на 2 лв. Това предвиждат предлаганите от кабинета промени в Търговския закон, които бяха огласени в сряда. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков посочи това като един от спешните приоритети на новото правителство, които са били изпълнени. Те бяха формулирани в 15 точки и оповестени в края на юли, като до момента 7 от тях са изпълнени. До изтичането на първите 100 дни на кабинета Дянков се ангажира и останалите точки да се изпълнят, а междувременно се подготвя списък и с дългосрочните ангажименти на кабинета, които да бъдат изпълнени през целия мандат.Представители на бизнеса оцениха действието положително.

Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов намаляването на минималния капитал ще създаде условия за бърза регистрация и процедура по закриване на фирмата, ако пазарната конюнктура не позволява престой на пазара, а това е особено важно в условия на криза. „Ще има по-малко финансови трудности при откриването на бизнес. Досега от 5-те хил. лева не е имало особен смисъл“, смята зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Проверка на „Дневник“ установи, че дори лихварите са разработили специализиран продукт, който включва отпускане на тези средства срещу лихва от 6% (300 лв.), които веднага след регистрация на ООД се връщат.

Допитване сред бизнесмени и макроикономисти пък показа, че това не е достатъчно за подобряване на условията, при които те развиват своя бизнес. Те посочиха като не по-малко сериозен проблем и регулативните режими. За много дейности те предполагат или забавяне на бизнеса, или плащане на подкупи. Някои интернет компании обаче просто се изнасят в офшорни юрисдикции и така решават проблемите си. „Трябва да се помисли за оптимизация на този процес, как да се подават възможно най-малко документи и процедурите да се намалят до възможния минимум. Нещата трябва да станат бързо и сравнително евтино“, коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Проучванията на Центъра за изследване на демокрацията също показаха, че регулативните режими са пречка за коректния бизнес и в крайна сметка създават настроения за корупция. Според директора на икономическата програма в центъра Руслан Стефанов в момента регулаторите нито подбират правилно фирмите, които подлежат на санкциониране, нито пък могат ефективно да упражняват властта си. „Ясно е, че регулациите трябва да се намалят, но без тях не можем и тези, които останат, трябва да се прилагат правилно. НАП и митниците са ключови контролни органи, но освен тях има още много – строителният надзор, санитарният контрол, РИОКОС и много други. Когато някой откаже да се съобрази с решението им като ЧЕЗ, какво става?“, коментира той.

История на облекченията за регистрация
Идеята за намаляване на капитала на ООД беше лансирана миналата година от лидера на СДС Мартин Димитров. Той предложи сумата за регистрация да стане 500 лв., а тази за създаване на акционерно дружество да падне от 50 хил. на 5 хил. лв. Аргументите му бяха същите, които сега излага правителството на Бойко Борисов. Предложението на Димитров обаче беше отхвърлено от мнозинството на БСП, ДСП и НДСВ. Срещу нея скочи т.нар. юридическо лоби в предишния парламент. Основните аргументи на юристите бяха, че уставният капитал е гаранция за кредиторите на фирмата.

Тогава проф. Огнян Герджиков критикуваше най-вече намаляването на сумата за акционерните дружества, като обясни, че то противоречи на евродиректива, която изисква най-малко 25 хил. евро за създаване на АД. Месеци след като предложението на Димитров беше отхвърлено от парламента, правителството на Сергей Станишев внесе по-радикална поправка в Търговския закон. С нея капиталът на ООД се намаляваше още по-драстично от 5 хил. лв. на 100 лв. Тя обаче така и не беше приета от парламента.

Мненията на специалистите

Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
Намаляването на минималния капитал ще създаде условия за бърза регистрация и процедура по закриване на фирмата, ако пазарната конюнктура не позволява престой на пазара. В кризата това е изключително важно. Имаше опасения, че това ще предизвика много злоупотреби. Дадено дружество може да натрупа задължения, а след това то да се ликвидира и да се открива нова фирма. Вероятно не повече от 2-3% от фирмите ще прибягнат до подобна практика. Възможността за злоупотреби обаче не трябва да е пречка пред бизнеса да оперира.

Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара:
Намаляването на учредителния капитал за ООД ще подобри бизнес средата, тъй като ще има по-малко финансови трудности при откриването на бизнес. Досега от 5-те хиляди лева нямаше особен смисъл. Те участваха в капитала на фирмата при самата регистрация, след което се изтегляха и реално нямаха финансова тежест в капитала на дружествата.

През 2010 г. изтича срокът за регистрацията на фирми в Търговския регистър, след което всички неработещи дружества ще бъдат служебно заличени. Така ще се закрият около 1 млн. дружества, но след време собствениците им могат да поискат да подновят дейността им и ще бъдат улеснени от намаляването на минималния капитал. Собствениците вече няма да се опитват да запазят изкуствено дейността на една фирма с години, ще се намали броят на фирмите фантоми и ще се улесни НАП, тъй като вече няма да й се налага да води статистика за много неработещи дружества.

Петър Ганев, икономист, Институт за пазарна икономика:
Определено това е добра стъпка. Тя улеснява откриването на фирма. По-интересно е защо капиталът е едно евро. Това е символична сума и дори може да се окаже по-малка от разходите за внасянето й, ако изисква банков превод. На практика можеше да се премахне изобщо, но вероятно щеше да утежни промените в закона и да ги забави. В миналия парламент също имаше две подобни предложения, но те се спираха в правната комисия. Те се опасяваха от компании фантоми и злоупотреби, но много повече бяха лобистките аргументи за приемането на тази мярка. Най-голяма ще е ползата за студентите с идеи за бизнес, защото много малко от тях разполагат с 5000 лв. накуп, а някои от идеите им може да са много дори.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма, Център за изследване на демокрацията:
Много отдавна се очакваше това решение. То винаги се разглеждаше от правна гледна точка, не откъм обществената необходимост и затова се отхвърляше. Това е важна мярка за стимулиране на прохождащите предприятия. Високият капитал пречеше много повече на дребните предприемачи, не на тези, които смятат да извършат злоупотреби. Това обаче не е панацея. Смятаме, че от тази гледна точка повече мерки трябва да се приемат в зоната на правоприлагането, а не в областта на стимулирането. НАП и митниците са ключови фактори, но не трябва да забравяме строителния контрол. Санкциите не са на нужното ниво, нито подборът на компании за проверка. Не може без регулации, но те трябва да се прилагат прозрачно.

Dnevnik.bg

Основните политически партии в Австрия се договориха в сряда да прокарат мерки, които ще намалят банковата тайна в страната според стандартите за финансова прозрачност на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Австрия е смятана за не толкова важен банков център, колкото съседните Лихтенщайн и Швейцария, но тя е единственият член от ЕС в ОИСР, който е включен в т.нар. сив банков списък на организацията.

Списъкът, част от кампанията на Г-20 за посочване и критикуване на териториите със статут на данъчен рай, бе съставен от ОИСР през април. За да излезе от него и да влезе в т.нар. бял списък, една държава трябва да сключи поне 12 нови двустранни фискални споразумения, в които обещава да сътрудничи срещу укриването на данъци. Ако това не стане бързо, е възможно да последват санкции, предупреди Г-20 през април. Следващата среща на 20-те икономически най-развити и развиващи се държави е насрочена за 24-25 септември в Питсбърг, САЩ.

Европейската инвестиционна банка заяви, че ще прекрати финансиране за проекти на австрийски банки в чужбина, ако до март 2010 г. в Австрия не са приети съответните промени. Досега вътрешни спорове попречиха на раздвижване по въпроса, но би трябвало споразумението на четирите партии да помогне страната да излезе от „сивия“ списък, заяви финансовият министър Йозеф Прьол. По думите му и след това ще са необходими още мерки в сферата на данъците.

Според договорката от сряда Австрия трябва да споделя банкова информация, когато правораздаването на друга държава се нуждае от нея по някой случай. Точният обхват на мерките засега е неизвестен. Това би трябвало да стане ясно на 1 септември, когато парламентът би трябвало да приеме проектозакона.

Dnevnik.bg

„Банковата тайна е мъртва! Това е голяма победа за САЩ“ – такива бяха първите коментари на решението на Швейцария да се договори с Вашингтон за разкриване имената на почти 4500 клиенти на базираната в алпийската държава огромна банка UBS, които са държали общо 18 млрд. долара.

Събитието наистина е пробив в банковото дело, но не бива да се преувеличава. Първо, сделката е в рамките на досегашното законодателство, а не на някакви ад хок мерки. Данните няма да се дават от банката директно на чуждестранните правителства, а ще минават през преценката на швейцарските власти. Освен това имената на засегнатите остават секретни и те могат да обжалват решението пред съда. Но лавината на промяната е отприщена и ефектът ще е поне в две посоки.

От една страна, укривалите данъци ще трябва да влязат в схемите за амнистия, а който продължи да хитрува, ще знае, че над главата му виси дамоклевият меч името му да изскочи на компютрите на данъчните. Иначе казано, несигурността вероятно ще увеличи доброволното обявяване на суми, укрити зад граница. От друга, банковото дело в Швейцария ще трябва да се реформира, защото тактиката, приложена от САЩ към UBS, може да се приложи и към други местни институции.

Колко на сериозно приемат ситуацията в Берн си пролича от факта, че при обявяването на споразумението се явиха трима от седемте министри, като един от тях – финансовият, в момента е и президент на страната. Сваляйки бронята на банковата тайна и щита на данъчния рай, Швейцария не губи основните си предимства – сметки за трилиони долари, изключителен професионализъм в банковото дело, стабилна икономика и политика и непоклатима валута, която не се е налагало да се реформира дори през 30-те години. Все пак над 200 години опит не могат да се обезценят с едно двустранно споразумение.

Dnevnik.bg

Кабинетът на германския канцлер Ангела Меркел в сряда прие промените в предложения от социалдемократа и финансов министър Пеер Щайнбрюк законопроект, с помощта на който страната ще се бори с данъчните измами и укриването на данъци в чужбина, писа в. „Ди Цайт“.

Законът, който трябва да влезе в сила през 2010 г. ще позволи на министерството на финансите, съвместно с министерство на външните работи и министерство на икономиката да проследява и налага санкции на заподозрени в данъчни измами и укриване на данъци частни лица и фирми, действащи на територията на Германия. Предвижда се да бъде направен „черен списък“ на страните, които благодарение на банковата тайна са се превърнали в европейски данъчен рай за много частни лица и фирми. Засега обаче не става ясно кои страни ще бъдат включени в този списък.

Законопроектът, който трябва да бъде одобрен от германския Бундесрат до 19 септември, ще изисква от частни лица и фирми в Германия да дават подробна информация пред данъчните служби, в случай, че работят с така наречените „държави, отказващи сътрудничество“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с борбата срещу укриването на данъци и представляват „непрозрачни финансови центрове“. Това са държави „данъчни оазиси“ – страни и региони в Европа, които приютяват голям финансов капитал, като гарантират „свещената тайна“ на влога, обикновено не задават досадни въпроси за произхода на влаганите суми и печалбата почти не се облага с данъци. Към „данъчните оазиси“ се причисляват страни като Швейцария, Австрия, Люксембург и Лихтенщайн.

Dnevnik.bg

Битката срещу данъчните оазиси в Европа, подета от големите държави, се ожесточава с всеки изминал ден и кара много европейци да търсят нови начини за укриване на данъци. Хиляди германци искат да спасят парите си, вложени в скрити сметки зад граница, преди да е паднала банковата тайна. Германските митници отчитат все по-големи количества кеш, хванати при опит за нелегално транспортиране през границата.

През 2008 г. митничарите са разкрили 21.4 млн. евро, което е над 4 пъти повече, отколкото година по-рано (5.1 млн. евро). Само в седмицата от 15 до 21 септември 2008 г. германските власти са задържали 5.5 млн. евро, в рамките на общоевропейската операция „Атина“ срещу прането на пари и данъчните измами, сочат официални данни от германската митническа администрация.

От няколко седмици митничарите отново следят с повишено внимание преминаващите през границите, разказва сп. „Виртшафтсвохе“. Анонимен служител обяснява, че в момента пътуват повече недекларирани пари от обикновено. Нищо чудно, като имаме предвид, че скоро ще се разхлаби банковата тайна в Швейцария, Австрия и Люксембург. И „инвеститорите“ там се опитват спешно да опазят авоарите си – едни се решават на рискования пренос през границата, други избират не по-малко рисковани трикове, препоръчвани им от консултанти.

Швейцария на прицел

Че приказката за дискретния швейцарски банкер е към края си, вече е извън съмнение. На срещата по данъчните въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в края на юни в Берлин швейцарският финансов министър Ханс-Рудолф Мерц не само обеща по-тясно сътрудничество с чуждите данъчни власти. Мерц изрази и подкрепа за евентуални санкции срещу данъчни оазиси, отказващи съдействие – с което заслужи комплиментите на германския си колега Пеер Щайнбрюк, „острието“ на борбата с данъчните убежища.

Германците в момента преговарят и за споразумение за двойно облагане с конфедерацията, подобни разговори се водят и с Австрия и Люксембург. Засегнатите страни, разбира се, не се предават без бой, но по всичко изглежда, че победата на големите – Германия, Франция, Великобритания – е само въпрос на време. Офшорни зони като Каймановите острови, Бермудите, островите Джърси и Гърнси, както и Лихтенщайн вече се задължиха и със съответните договорености да предоставят на германските следователи банкови данни.

Ударът на „големите“

Берлин не е сам в усилията си: В съвместно изявление от началото на юли френският президент Никола Саркози и британският премиер Гордън Браун заплашиха със санкции онези държави, които до март 2010 г. не са подписали споразумения за двойно данъчно облагане поне с 12 други страни.

САЩ също погват примамливите за финансовите измамници земи. На първо време го разбра голямата швейцарска банка UBS. Американското правителство подаде жалба срещу UBS, с искане да бъдат разсекретени банковите данни на 52 000 американски граждани. Властите във Вашингтон смятат, че клиентите са укривали данъци с помощта на банката. Зад кулисите се преговаря за постигане на споразумение, а началото на процеса е насрочено за 3 август. Но според местните медии американското правосъдно министерство би приело споразумение само ако UBS предостави значителна част от исканите данни.

Суми от десетки милиарди

По неофициални данни, американски клиенти са депозирали в швейцарската банка окол 15 млр. долара. Далеч по-внушителна е сумата на „скритите“ германски авоари в алпийската конфедерация. По оценки на консултанската компания BBW германците складирали в Швейцария цели 175 млрд. евро. В Люксембург изнесли 85 млрд. евро, а в Австрия – 70 млрд. евро. И тъкмо клиентите на австрийски и швейцарски институти сега са много изнервени от зачестилите публикации за очакваното разхлабване на банковата тайна, казва инвестиционният консултант Александер Зайболд.

Как протича стандартният разговор с „притеснените“ разказва управителят на консултантската фирма Yeald от Нюрнберг, Щефан Ромеч: „Все по-често получаваме обаждания от скрити номера, от хора, които се представят като Майер или Мюлер. Разговорите вървят по един и същи начин. Един“познат“ имал пари в Швейцария, какво би било, ако той поиска легално да си ги върне в Германия“. Ромеч обяснява, че като консултант не може да дава данъчни съвети, затова препоръчвал на позвънилите да потърсят специализиран юрист.

Банкерите – неподходящите съветници

Най-често обаче проблемът е в банкерите, тъй като те са първите, към които се обръщали притеснените инвеститори. А банкерите, твърди Ромеч, съветват да не се предаваш доброволно на данъчните. „Много от тях казват на клиентите си, че в случай, че обявиш укритото си имущество пред властите, ще ти вземат до 50% от него. Това обаче не отговаря на действителността – често се вземат от 10 до 15%“, обяснява консултантът. Адвокатът Карстен Ранд, специалист по данъчно право, посочва пред „Виртшафтсвохе“, че при върнато от чужбина състояние най-вероятно е да се наложи данъчно облагане до 30%. А който сам се предаде, все пак не подлежи на дъполнителни наказания, които иначе биха могли да се окажат и затвор. Според Ранд, мнозина не знаят колко добър юридически инструмент е собственото признание за укрити данъци, затова и изпитват неоснователни страхове.

Правилата по границата

Който влиза от Швейцария в Германия с повече от 10 000 евро в брой, трябва да ги декларира на митницата и да опише произхода им. При пътуване в рамките на ЕС също е необходимо деклариране на суми над 10 000 евро, но само при специално запитване. Юрген Вамзер от Федералната финансова дирекция за Югоизточна Германия разбива и стания популярен напоследък мит за австрийските сребърни монети (т.нар. „Виенски филхармоници“). Трикът бил любим на много германци, които изнасяли без деклариране своите авоари от Австрия – сребърната монета има номинал от 1.50 евро, но реално се търгува за 15 евро. Според Вамзер било погрешно да се смята, че лесно можеш да преметниш митничарите – те също знаели истинския курс на среброто и можели да разкрият измамата.