Офисите в София не продават превод по страница. Ние се занимаваме с легализация. Целта е да направим официален български документ валиден пред чужда институция или чужд документ валиден пред българска. България разделя тази работа между четири апостилни власти, нотариус и понякога посолство. Поръчката е важна, и ако е сбъркана, документът се връща неизползван.
Бърз отговор: Тази услуга обхваща официални и публични документи, за които получаващата институция желае да бъдат апостилирани или консулско-легализирани. Сертификати за граждански статус, дипломи и академични транскрипти, сертификати за наказателно съдебно досие. Документи на компании, пълномощни, нотариални актове и съдебни актове. Счетоводни или данъчни документи, които отиват към чужда администрация. Ние управляваме цялата верига, а не само превода. Това означава проверка на изискванията на получаващата институция, след това получаване на документа или дубликата в правилната форма. Следва апостила от компетентната власт, официалният превод и удостоверяване на подписа на преводача. Консулската легализация следва, когато дестинацията е извън Хагската конвенция от 1961 г. Не се заемаме с маркетингова текст, уебсайтове, бизнес кореспонденция, технически ръководства или безплатен превод.
Скочи към: Как проверихме това · За кого е това · Документи, с които работим · Процедурата стъпка по стъпка · Чужди документи за употреба в България · Апостил vs консулска легализация vs нотариално удостоверяване · Когато апостил не е необходим · Какво не правим · Често задавани въпроси
Как проверихме тази страница
Всяко процедурно изявление по-долу беше проверено срещу основен източник на 21 септември 2026 г., а не спрямо страниците на други агенции. Стъпките произлизат от Правилника за легализации, удостоверявания и преводи на документи и други писма, публикуван за първи път в Държавен вестник брой 73 от 1958 г. Работили сме с консолидирания текст, който е по-важен, отколкото звучи. Копие, което спира при измененията от 2018 г., пропуска три по-късни промени. Брой 7 от 2019 г. и брой 39 от 2020 г. и двете изменят текста. Върховният административен съд отмени част от него в брой 41 от 2019 г., а изменението от 2020 г. добави главата, която сега регулира апостилите.
Разделението на работата по апостили между четирите власти идва от консулските страници на Министерството на външните работи. Проверихме го срещу правителствения регистър на административни услуги. Записът за апостилната услуга на министерството беше актуализиран последно на 29 октомври 2025 г. Статусът на страната идва от таблицата за статус на HCCH за Хагската конвенция от 1961 г., която посочва 130 договарящи страни в деня, в който проверихме. Изключенията в договора идват от съставения от министерството списък с текстове на договори, четени член по член. Формулировката се различава от един договор до друг, а също и изключението.
Два лимита си струва да бъдат упоменати предварително. Не цитираме цени и времеви рамки тук, тъй като и двете зависят от кой орган ще участва в веригата. И никаква страница не може да обещае, че чужда институция ще приеме документ. Това решение принадлежи на институцията. Затова проверяваме изискванията ѝ преди всичко да бъде подпечатано.
За кого е това
Започнете с корпоративните случаи. Българска дъщерна компания, която доказва правното си съществуване пред чужда банка, регистър или данъчна служба. Чужда родителска компания, чиято решениe за управление трябва да бъде призната тук. Износител, който отваря клон в държава от залива. Юридическа кантора, която се нуждае от българско съдебно решение, прието в чужбина.
Втората група търси обратно, и е по-голяма, отколкото повечето очакват. Чуждестранни граждани и компании с чуждестранна собственост пристигат с документи, които българските институции няма да разгледат, докато не бъдат правилно сертифицирани и преведени. Чужда диплома за молба за разрешение за работа или сини карти. Сертификат за наказателно съдебно досие за процедура за пребиваване. Учредителен акт на родителската компания за регистрация на дъщерна компания. Пълномощно, подписано в чужбина, за да може някой да подаде тук от ваше име.
Частни лица също попадат в същата категория, стига документът да е официален. Удостоверения за раждане и брак, училищни и университетски документи, пенсионни документи, наследствени файлове. Пробата не е кой сте вие. Важното е дали институция някъде изисква апостил или консулска печат на публичен документ.
Документи, с които работим и какво обикновено представляват
Услугата е ограничена до официални и публични документи. Това означава всичко, издадено или удостоверено от държавен орган, съд, нотариус или публичен регистър. Ето какво в действителност попада вътре, с процедурите, свързани с всеки от тях:
- Сертификати за граждански статус. Раждане, брак, смърт, семейно положение. Използват се за молби за пребиваване, чуждестранни бракове, наследствени файлове, искове за пенсия и социално осигуряване, и записване в училище зад граница.
- Дипломи и академични транскрипти. Дипломи от средно училище, университетски степени, транскрипти на оценки, сертификати за професионална квалификация. Използват се за признаване на образование, професионално лицензиране и проверка от работодатели.
- Сертификати за наказателно съдебно досие. Изискват се от повечето процедури за пребиваване, разрешително за работа, лицензиране и управление на компании. Българският сертификат е валиден за шест месеца от издаването, така че реда на стъпките е важен, когато файлът също изисква бавен апостил.
- Сертификати за добро състояние, учредителни актове. Сертификати от Търговския регистър, устави на дружествата, данни на акционери и управителите. Използват се за откриване на чужди банкови сметки, регистрация на клонове и дъщерни дружества, подписване на трансгранични договори и участие в обществени търгове.
- Пълномощни и декларации. Подписани пред нотариус, след което удостоверени, за да може някой да действа от ваше име в друга страна. Пълномощните пътуват в двете посоки, поради което се появяват два пъти на тази страница.
- Нотариални актове. Прехвърляния на имоти, ипотеки, съгласия и заверени копия, издадени от български нотариус.
- Съдебни решения и съдебни сертификати. Решения за развод, решения, които да бъдат изпълнявани в чужбина, сертификати за висящи или затворени производства.
- Счетоводни и финансови документи. Годишни финансови отчети, одиторски доклади и сертификати за оборот, когато чужда администрация, банка или комисия за търгове ги изисква. Нашият счетоводен екип произвежда основните отчети, когато клиентът е наш.
- Данъчни и банкови документи. Сертификати за регистрация по данъци и данъчна резидентност, сертификати за липса на непогасени обществени задължения и банкови справки за откриване на сметка, отстъпки по договори или чуждестранно лицензиране.
Една категория не попада в този списък по закон. Хагската конвенция от 1961 г. не покрива административни документи, свързани пряко с търговски или митнически операции. Така че фактура, ценовата листа или сертификат за произход не могат да носят апостил. Те се удостоверяват от търговската камара, която ги издава, а след това се консулско легализират, ако страната на дестинацията изисква това. Питайте ни, преди да предполагате, че вашият експортен файл принадлежи на апостилираните документи.
Процедурата, стъпка по стъпка
Това е изходящата верига: български документ, който трябва да работи пред чужда институция. Не всеки документ изисква всяка стъпка. Знанието за кои стъпки да се пропуснат е основната ценност.
1. Проверете правилата на получаващата институция. Изискванията варират в зависимост от страната, институцията и понякога от бюрото. Дали апостилът трябва да е на оригинала или на нотариално заверено копие? Иска ли институцията двуезичен превод или такъв, направен съгласно законите на собствената ѝ страна? Трябва ли самият апостил да се превежда? Има ли срок на валидност, който да отхвърли сертификат, по-стар от три или шест месеца? Задаваме тези въпроси първо, тъй като отговорите променят всеки следващ етап.
2. Получете документа в използваема форма. Документите за граждански статус обикновено изискват нов дубликат или извлечение, издадено за употреба в чужбина, а не копие от вашето чекмедже. Документ, който отива към Министерството на външните работи, трябва да носи равнокраен печат за чужбина. Издаващият български орган го прилага, а без него касата няма да приеме файла. (Това е толкова буквално, колкото звучи: печат, чиято единствена работа е да казва, че документът напуска страната.) Образователните документи обикновено изискват удостоверение от регионалната дирекция по образование или издаващата институция първо. Когато документът липсва, е повреден или не е бил взет никога, получаването му е част от работата.
3. Апостил от компетентната власт. България има четири и те не се припокриват:
- Министерство на правосъдието, за документи от орган или длъжностно лице, свързано с правосъдната система. Това е по-широко от съдилищата. Обхваща прокурори, съдебни служители и съдебни доставчици, както и нотариални актове. Официални удостоверения също се считат: запис в регистър, или удостоверена дата или подпис на частен документ. Пълномощни, решения и сертификати за наказателно съдебно досие попадат тук.
- NACID, Националният център за информация и документация, за образователни документи. Училища, професионални институции, университети, научни организации и самото министерство на образованието попадат тук. Когато документът вече е в публичните регистри на това министерство, NACID издава апостила като електронна услуга.
- Регионални администрации, за документи, издадени от кметове и общински администрации. От 1 януари 2019 г. апостилите на българските общински документи идват от регионалната администрация, а не от Министерството на външните работи. Парламентът ги овласти с Държавен вестник брой 44 от 2018 г., а самото разпоредба навакса през брой 7 от 2019 г. Ръководства, написани по-рано, все още изпращат хора в сгрешен сграда.
- Министерство на външните работи, Дирекция за консулски отношения, за всеки друг административен документ, при условие че издаващият орган го е удостоверил първо. Последното условие е мястото, където файловете спират.
4. Официален превод. България няма законов регистър на заклети преводачи, което учудва почти всички. Върховният административен съд отмени регистъра на 18 декември 2018 г., а отмяната влезе в сила на 21 май 2019 г. Причината е проста. Режим на лицензиране за работа с преводи беше създаден без закон, зад него.
Това, което оцеляване, е по-тясно. Министерството на външните работи поддържа собствена схема за преводите, които удостоверява. Работи на основа на декларация, в момента това е формата, приложена към заповедта му от 5 юни 2023 г. Преводачът подписва тази декларация пред нотариус, и тя носи отговорност съгласно член 290(2) от Наказателния кодекс. Текстът наказва умишлен фалшив превод пред орган. Съдебните преводачи са отделна система, назначена от всеки съд съгласно Закона за съдебната система, така че една фраза обхваща два режима. И един процедурен правилник спъва хората. Превод, съдържащ поправки, изтривания, вмъквания или поправки, е невалиден, така че ръчно поправена печатна грешка означава, че страницата се прави отново.
5. Удостоверяване на подписа на преводача. За български документ, който отива в чужбина, Министерството на външните работи удостоверява този подпис, където страната на дестинацията го изисква или приема. Някои държави не го правят. Плащането за удостоверяване на нещо, което никой не е поискал, е често срещано губене на средства.
6. Консулска легализация за държави извън Конвенцията. За страна, която не е нито страна по Конвенцията, нито покрита от двустранен договор, пътят на апостил не съществува. Министерството легализира документа, а след това посолството или консулството на страната на дестинацията в София го удостоверява. Обединените арабски емирства, Катар и Египет са примери за това. Никоя от тези страни не е страна по Конвенцията, и никоя няма договор с България. Тайланд е на път да напусне тази зона. Той депозира своя инструмент за присъединяване на 30 юни 2026 г., и Конвенцията влиза в сила за Тайланд на 28 февруари 2027 г. Документи, изпратени до Банкок преди тази дата, все още преминават през консулския маршрут.
Чужди документи за употреба в България
Много от запитванията, които получаваме, протичат по този начин, а веригата изглежда различно. Чуждата страна е първа, в страната, която е издала документа. Коя версия е приложима, зависи от тази страна:
- Страна по Хагската конвенция. Компетентният орган там поставя апостила. След като документът носи такъв, той не се нуждае от допълнителна българска легализация или удостоверение.
- Страна с двустранен договор. Документът изисква само подписите и печатите, които договорът уточнява. Превод и удостоверяване на превода следват.
- Нито едно от горните. Пълна легализация. Министърът на външните работи на издаващата страна удостоверява документа, а българско дипломатическо или консулско представителство легализира документи. Нашето министерство може да легализира чужд документ тук само ако посолството на страната в България го е удостоверило първо.
Следва българската част. Документът се превежда на български и преводът също трябва да бъде удостоверен. От 1 март 2018 г. български нотариус удостоверява подписа на преводача на чужди документи, а не Министерството на външните работи. Изменението за това се появи в Държавен вестник брой 95 от 28 ноември 2017 г. Инструкции, публикувани преди 2018 г. все още трасират пътя към грешния гише. Регулацията все още указва на преводача да покаже на нотариуса потвърждение, издадено съгласно член 18(2). Това е един от параграфите, които съдът отмени през 2019 г., и никой не е почистил текста оттогава.
Две капани се появяват многократно. Първо, печат, който удостоверява, че копие съответства на оригинала, не е удостоверяване, че документът е автентичен. NACID отхвърля файлове, които объркват двете. Второ, превод между два чужди езика не може да се направи директно съгласно българските правила. Той преминава през български, което означава два превода и две такси.
Тази верига стои зад повечето начални стъпки, които чужд инвеститор предприема тук. Откритие на българска банкова сметка е едно. Регистрация на дъщерна компания, чиито документи на родителската компания са били издад